Дни на отворени врати за учители
– една от формите за вътрешна квалификация
В група Незабравка и Смехорани се проведоха дни на отворени врати за споделяне на добра практика при провеждане на утринна среща – един от инструментите за възпитаване на емоционална грамотност и поведенческа култура, за прилагане на наученото, за провокиране на любознателността. По време на откритата практика децата показаха умения да определят и назовават емоциите си, да посочват причината за тях, да подкрепят приягел, за да се усмихне и почувства по-добре.
Представени бяха музикални и ритмични упражнения за повдигане на тонуса и сплотяване на детския екип. Споделени бяха различни подходи при договаряне плана от игри и заниманията за деня, който бе съобразен както с образователната програма, така и с детските желания. Отбелязано бе, че „добрата новина“ е позитивния край на детския ден – още една възможност за формиране на умение у децата за самооценка и оценка на другите около нас.
Откритата практика бе споделена онлайн с колеги. Всички се обединиха около мнението, че утринната сраща е ефектовна форма на взаимодействие Дете – Дете, Дете – Учител, създава задушевност, изгражда по-дълбоки взаимоотношения и личностен подход към всяко едно от децата. Тя е форма на взаимодействие, в която децата се учат едно от друго и така се надграждат, овладяват позитивни форми на общуване и това им дава съмочувствие. Утринната среща е и инструмент на емоционалното здраве,което е ключово за изграждането на креативни и устойчиви личности.
Защо трябва да се обръща внимание на емоционалното здраве?
Децата, без значение от възрастта, имат нужда да изразят емоциите си. Понякога първо ги изливат физически и след това са склонни да говорят за тях. Друг път се затварят и чакат някой да ги потърси в техния “тих кът”. Но във всички случаи, те искат да бъдат чути и дори сами назовават тази нужда. Това е способността на ума да се бори да оцелее, независимо от условията. Те искат да се “излекуват” от болката и негативизма.
Още от ранна детска възраст трябва да насърчаваме децата да разсъждават върху емоциите си и да ги научи как да ги назовават с истинските им имена. Важно е да научим децата как да бъдат себе си в емоциите, да изразяват мислите си, без да нараняват собствената си или чуждата личност.
Ето зщо счетаме, че детската градина трябва да заложи на това да научи децата как да: разпознават емоциите; назовават емоциите; изразяват навременно и градивно емоциите си; отработват негативните и подхранват позитивните емоции. Това създава сигурна среда. В тази сигурна среда децата изграждат себе си и са по-любопитни за света – задават въпроси, съветват се, коригират се градивно и създават сплотеност помежду си.
Групи "Пчеличка" и "Мики Маус"
Дни преди коледните празници бе представен открит урок за педагози с децата от група Пчеличка и Мики Маус. Целта бе да се споделят добри практики при провеждане на утринна среща в първа и втора група – за емоциите, детските взаимоотношения, програмата за деня и правилата в групата.
Децата от група Пчеличка демонстрираха умения да назовават емоциите си, да определят причината за своето емоционално състояние чрез играта „Къща на емоциите“. Провокирани от г-жа А. Харбалиева те помогнаха на своите приятели да се усмихнат. Споделени бяха моменти от екипения поздрав с пожелания за всички, дидактични упражнения и разчитане на визуализирани правила и план-програма за деня. Представен бе модел за възпитаване на съпричастност, организираност и емоционална интелигентност. Зачитат се интересите на децата и се работи за тяхното развитие.
Г-жа Симеонова заедно с децата от група Мики Маус показаха първи стъпки за въвеждане на утринна среща в първа група. Опирайки се на детските знания и умения нарисуваха какво е времето, отбелязаха с точка деня от седмицата, участваха в музикални игри за приятелството, разчитаха и назоваваха символи, определящи правила за взаимодействие Д-Д, У-Д. Чрез загадки децата демонстрираха умения да кажат какво виждат на картинката и да определят това правилно ли е и как това се отразява на чувствата, които ще изпитат децата. Представен бе модел за въвеждане на различни символи – знаменце за добри постъпки, старателно изпълнение на загадките на Щурчо; писмо за добрата новина до мама, дядо Коледа и приятели на групата; верижка от символи, отразяващи правила в групата, символи на различни дейности, които предстоят като изненади за деня. Демонстирани бяха различни подходи за поставяне на акценти от предстоящите дейности.
Участниците в откритата практика са уверени, че утринната среща има място във всички възрастови групи. Утринната среща поставя детето в центъра на педагогическото взаимодействие и е една от формите за възпитаване на емоционална интелигентност. Тя е обичана от децата, защото дава възможност да споделят своите впечатления и това, което ги вълнува, да заявяват свои очаквания и интереси.
Дните на отворени врати за децата са вдъхновяващи моменти да представят най-доброто от себе си.
През погледа на педагога и психолога – полезна и подкрепяща информация
Какво е емоционална интелигентност?
Емоционалната интелигентност представлява комплекс от умения и способности, чрез които разбираме, използваме и управляваме собствените си емоции.
Смята се, че емоционалната интелигентност се състои от 3 основни умения:
- Умението да осъзнаваш и разпознаваш емоциите– способността да идентифицираш своите собствени емоции, както и емоциите на другите хора;
- Умението да свързваш емоцията си с реакциите и поведението си. Тук се включва и способността да „разчиташ“ реакциите и поведението на отсрещната страна и да правиш хипотези каква емоция може да ги предизвиква;
- Умението да управляваш емоциите– да обуздаваш и насочваш реакциите си, така че да ти помагат в мисленето и решаването на проблеми, а не да ти пречат; да регулираш своите собствени емоции; да си способен да разбереш друг човек.
Емоционалното развитие на детето трябва да се насърчава по същия начин, по който и интелекта. Умението ни да разпознаваме емоциите си и тези на другите, да ги управляваме, а не те нас, и да ги трансформираме – да ги накараме да работят в наша полза, способността да изпитваме съпричастност, да се справяме със стреса и разочарованията и да създаваме близки отношения с другите – това е работа за цял живот и тя започва в най-ранна детска възраст.
Първата стъпка е да се научим да дефинираме правилно емоциите, когато те се появят. Например, когато детето се натъжи го попитаме дали е разстроено, разочаровано или пък ако е радостно дали е развълнувано или доволно? Децата малко по малко ще започнат да различават основните емоционални състояния, а след това и различните нюанси на тези емоции. Колкото повече разговаряте с детето за емоциите му толкова по-уверено ще е то в изразяването им.
Важно е да говорим с децата и за чувствата на другите хора. Хубава стратегия е да ги попитаме как според тях се чувстват героите от любимите им книжки или детско филмче. Тук трябва търпение. Емпатията отнема време. Емоционалната интелигентност се развива естествено в резултат както на биологичното съзряване, така и на натрупания опит, който децата имат.
Децата са личности, които се развиват по свой собствен начин и в свое темпо. Важно е да не виним детето затова че не е реагирало според нашите очаквания или че някое негово приятелче е проявило повече емпатия. Трябва да знаем, че ЧУВСТВАТА ТРЯБВА ДА БЪДАТ ПОЧУВСТВАНИ. Да си емоционално интелигентен не означава да игнорираш чувствата си, а да се научиш да ги разпознаваш и приемаш, и ако се налага, да работиш върху овладяването им. Всичко става с надграждане, последователност и постоянство. Крайната цел е детето да намери начини да се справи с гнева, тъгата, разочарованието, ревността и т.н., но без да наранява себе си, околните или да игнорира чувствата си.
